Nadq Evgenieva

Bio

Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем!!! Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на ,по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите се. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме, атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко, Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"- ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА Т0ЗИ,КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКАДО СЕБЕСИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС! ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ. ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ ! Незнам какво става, когато ме погледнеш. Незнам какво става, когато се усмихнеш. Незнам какво става, но всякаш виждам мъж за първи път, първи път. Незнам какво става, изтръпвам онемяла. Незнам какво става, умирам прежадняла. Незнам какво става, но не Прилични мисли в мен валят. Целувай устните ми, кожата ми, всичко, целувай там където знаеш че обичам. целувай колкото и както пожелаеш, умирам с теб да бъда-другото го знаеш. Обичам да гледам, когато ме целуваш. Обичам да виждам как лудо се вълнуваш. Обичам да чувствам в тебе дяволско желание, желание. Обичам да гледаш когато ме целуваш. Обичам да виждаш как лудо ме вълнуваш и после как стихвам почти изгубила съзнание:)))) Още сънувам само теб - твоите устни твоите думи! Още те нося като клетва във кръвта ми. Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен, още искам всичко твое да е мое! Още сънувам само теб - твоите устни твоите думи! Още те нося като клетва във кръвта ми. Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен, още искам всичко твое да е мое! Защо така ме гледаш, все едно съм вече във ръцете ти? Защо ме караш да се чувствам сякаш вече съм в леглото ти? Страхувам се от себе си, Боже, страхувам се. Готова съм да тръгна с теб сега, дори да зная, че всичко е до сутринта! И когато съмне, ти прегърни ме, малко обич дай ми. Хайде лъжи ме! Каква съм аз сега в твойте очи, не казвай, замълчи! Защо ме мъчи тази мисъл, че съм лека във очите ти. Каква магия ми направи, че немога да си кажа "спри"!? Страхувам се от себе си, Боже, страхувам се. Готова съм да тръгна с теб сега, дори да зная, че всичко е до сутринта... Искам те, но нямам право да докосвам твойто тяло, гледам как целуваш - нея вярвай ми ще полудея. искам те но нямам право да докосвам твойто тяло, мен целувай вместо нея иначе ще полудея.... За нищо друго не мога да мисля и нищо друго по-силно не искам не искам грешки от време на време, а само още веднъж да си с мене.... " Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай... Когато не можем да имаме нещата, които харесваме, остава да харесваме това, което имаме. Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената. Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях Можеш да имаш всичко, което пожелаеш, стига да го желаеш от дън душа. Копнежът ти трябва да е така неудържим, че да изригва през кожата и да се слива с енергията, сътворила света. majat nikoga ne zabravq jenata koqto ne e mogal da ima,a jenata nikoga ne zabavq majat koito e mogla da ima.... jivotat..tova ne za migovete koito sa otminali,a migovete koito sa karali daxat ni da spira... ..Човек получава обратно това което е дал, но от друг човек "Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен." Щастието в живота е съставено от онези малки скоро-забравени неща - очарованието на една целувка или една усмивка, един мил поглед, един сърдечен комплимент Всичко, което мога да загубя, държа или докосвам с ръцете си, а всичко, което не искам да изгубя, пазя в сърцето си! Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш. Животът е поредица от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани "...kogato se nasitq da te gledam,shte te celuna i shte si otida..." ....i mnogooo mnogooo drugi :))

Latest Insta posts

Current Online Auctions