Katrin Kirilova

Bio

"В истината има повече красота, дори когато истината е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите , глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи , без да ги учи на нищо , без да ги лекува , без да извисява душите им....-Джон Стайнбек - "На изток от Рая" --------- "За мен Вселената беше лишена от Живот, от Смисъл, от Воля, дори от Враждебност; тя беше като огромна, безчувствена и безразлична Парна машина, която изпълнява своя безкраен и вечно повтарящ се ритуал. О, ти огромна, мрачна и самотна Голгота, Мелница на Смъртта! Защо Животът ти е гръб обърнал? Не е ли това на Дявола работа, или пък Дяволът ще да е твоят Господ Бог?" ----------------- "...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове.А когато се открият и очите им се срещнат,миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение,съществува само този момент и тая невероятна увереност,че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка.Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето.Защото,ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл." Паулу Коелю;"Алхимикът" ===== „...За всеки, който изисква вместо дрънкане музика, вместо удоволствие – радост, вместо пари – душа, вместо суетене – истински труд, вместо преструвка – истинска страст, този хубав тукашен свят не е родина...” ----------------------- ...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето, че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастливa. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш... ...... "Погледнах през прозореца - покрай мен бягаше чуждата тъма. След това впих очи в мъждиво осветления влак, в който като призрачни прилепи пърхаха наоколо чужди вече представи - един силует; една обронена глава, малко топлина, едно рамо - езиче на пламък от един друг, безименен свят, което приличаше на волтова дъга, на мост, издигнат над бездната. Но този мост не бе в състояние да преведе човек отвъд безграничното отчуждение и безнадеждната самота - не безобидна и сантиментална, а абсолютната безчовечна самота, в която човек е първата, последната и най-самотна искрица живот" Е. М. Ремарк "Истинското щастие винаги изглежда доста мизерно в сравнение със свръхотплатата на нещастието. И разбира се, сигурността не е толкова вълнуваща като несигурността. И да бъдеш доволен не притежава нищо от блясъка на една здрава битка срещу нещастието, нито има нещо общо с живописната битка с изкушението или с фаталното разрушение причинено от страстта или съмнението. Щастието никога не е величествено." "...Живееш там, където в една личност са събрани ужасът от живота и любовта към него. Отнасяш се внимателно към себе си само защото се намираш в центъра на една вселена и гледаш вън от нея така, както останалите не могат. Срахуваш се да го споделиш, но го желаеш повече от всичко друго. Любовта е това, което разбираш. Онази любов, извън която няма нищо." ----------- "Не си ли поглеждала надолу към накой малък град и да си помисляла колко много прилича на мравуняк пълен със слепи същества,които си мислят,че жалкият им ежедневен малък свят е реален?Виждаш светещите прозорци и това,което ти се иска да си помислиш е,че може би съществуват много интересни истории,скрити зад тях,но това което знаеш е,че те всъщност са едни тъпи,тъпи души,елементарни потребители на храна,които си мислят,че техните инстинкти са емоции,а нищожните им животчета,по-важни от полъха на вятъра." --------- "И най-лошият живот е по-добър и от най-красивата смърт и в наше време съществува само един единствен грях:да загубиш надеждата..."-"Признавам всичко" Йоханес Марио Зимел --------------------- Опитах се да кажа нещо, но не можех. Той обаче можеше. Онова, което каза тогава, беше най-дългата реч, която изобщо го бях чувал да произнася. — Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един към друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога. „Замълчи — опитах се да кажа аз. — Замълчи, пусни ми ръцете, ако не ти, аз ще се удавя. Ще се удавя или ще се взривя.“ — Няма да се взривиш — рече той и леко се усмихна при тази мисъл… но пусна ръцете ми. Наведох се задъхан напред. Между коленете си можех да видя всяка пукнатина на циментовия под, всяка бразда, всяка люспичка слюда. Вдигнах поглед към стената и видях имената, написани там през 1924, 1926, 1931 година. Тези имена бяха изчезнали, изчезнали бяха и хората, които ги бяха написали, но предполагам, че никога нищо не изчезва напълно от това тъмно стъкло на света и сега отново ги видях, хаос от имена, застъпващи се едно друго — да ги гледаш бе все едно да слушаш мъртвите да говорят, да пеят и да викат за милост. Почувствах, че очите ми пулсират, чух сърцето си, усетих шума на кръвта, носеща се по всички пътища в тялото ми като писма, разнасяни до всички кътчета на земята. Зеленият път- Стивън Кинг ------ И все пак мисля, че ако човек живее пълнокръвно, ако дава израз на всяко свое чувство и на всяка своя мисъл, ако превръща в действителност всеки свой блян… мисля, че светът би получил такъв силен стремеж към радостта, че ние бихме забравили всички болести на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал… а може би и към нещо още по-великолепно и бляскаво от елинския идеал. И най-смелият от нас, обаче, се страхува от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило днес в трагическата отживелица, наречена самоограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят…“ Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей"

Latest Insta posts

Current Online Auctions