Anelia Andonova

Bio

Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза." - "Малкият принц" - Антоан дьо Сент Екзюпери Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната - родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е примамица непостижното, просторното, дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, - мене как ще спреш? "Стихии" Елисавета Багряна Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. "Птиците умират сами", Колийн Макалоу

Latest Insta posts

Current Online Auctions