Albena Kupenova

Bio

Страхливият ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, безумният ще плаче от тъга, а истинският - сам ще те намери! Ще иска той с прегръдка да те спре, но ти не се завръщай,нито спирай. Вълната е вълна насред море. А тръгне ли към плиткото-УМИРА. Тя знаеше как да живее и какво да постигне. В съзнанието й изпъкна чистият и жълт паваж на „Цар Освободител“, неоновите реклами, които мигат тайнствено в синия здрач, сладкарниците с елегантни мъже и хубави жени по масите, кината с големи екрани, с удобни меки седалища и с изискана публика, а не с тълпа от гамени, която мирише на чесън и плюе семки. "Времето се оправи. След дъждовете въздухът бе наситен с дъх на озон и смола. Денем грееше ярко слънце, а нощем трептяха хладни звезди. Сутрин Ирина се разхождаше в гората, а следобед четеше и спеше. Но вместо отмора в душата й нахлуха неусетно тъга и досада. Тишината, спокойствието и целомъдрието я отегчаваха. Веднъж я обзе желание да извика по телефона фон Гайер от София, но не го направи... Друг път тя срещна в гората един фелдфебел-школник от моторизираната част, която охраняваше двореца в Ситняково. Младежът бе приятен и хубав. Отегчена от самотата си, Ирина го погледна насърчително. Школникът се спря и завърза леко разговор. После тя се сети внезапно, че този младеж бе син на бивш министър, един от юрисконсултите на "Никотиана". Някакво ненадейно благоразумие я спаси от едно приключение, което стоеше под достойнството й. Тя се прибра във вилата тъжна и разгневена на себе си." ..."Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме си и това е! Като в старата келтска легенда за птичката с трън забит в гърдите, която излита с песен в сърцето си и умира. Защото не може иначе, нещо отвътре я тласка. А ние хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали се вижда?! Сами си забиваме тръните и даже не се питаме "защо?". Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава!"... ''Не зная нито часа, нито мястотo, нито погледа, нито думите, с които е започнало. Толкова отдавна беше.Вече се бях влюбил, преди да осъзная, че съм започнал да се влюбвам...'' (Джейн Остин — Гордост и предразсъдъци Един ден ще се субудиш и ще осъзнаеш,че ме обичаш безумно и аз съм всичко за теб...Но в същия този ден аз ще се събуждам до човека който вече го знае ... Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам - ще те целуна и ще си отида. И мене ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек, той ще изпие старите ми вопли, но пътят ми ще стане ли по-лек? }}} ♥ {{{

Latest Insta posts

Current Online Auctions